Translate

четвъртък, 26 април 2018 г.

Венеция


Венеция- градът за който може да се каже и напише толкова много, че една статия няма да стигне.
Градът, който  от много хора е наричан "клише", но в същото време е една от най-желаните дестинации на хора от целия свят.
Венеция е уникална!
Щастлива съм, че успяхме да я посетим, видим и усетим духът й.


Уникален град, уникални сгради, уникална история, истинско въздействие.
Посетихме Венеция по Коледа и беше чудесно!
Казват, че зимата нямало толкова туристи, имаше, представям си какво е когато се посети градът в сезона.


От Коледа едва сега намерих достатъчно време да подбера снимките, да събера себе си и да напиша тази публикация. Каквото и да се напише за Венеция няма да е достатъчно, повярвайте ми. Сигурно ще пропусна един куп неща. Съвета ми е да отидете, ако все още не сте посетили градът с 180 канала, 450 моста и великолепни дворци.  Около най-големия от всички - Канале Гранде има над 170 красиви сгради датиращи от XIII до XVIII век.


Започвам от начало. Стигнахме до Венеция с корабче, което потели от пристанището на Лидо.
Пътуването продължава около 20- 30 минути.
Ето и гледките, които първо виждате преди да стъпите на пленителния град.


Денят беше облачен и от време на време преваляваше лек дъжд.



Спряхме на пристанището. Още от далече се вижда часовниковата кула, която е на площат Сан Марко. Както и куполите на базиликата Сан Марко.
Със стъпването на венициалнска земя духът на града ви завладява.
На където и да се завъртите виждате гондоли, красиви сгради и търговци.


Във Венеция винаги работят точно 425 гондолиера. Нито един повече, нито един по-малко. Щом някой от тях умре или излезе в пенсия, мястото му веднага се заема от млад приемник – такива понякога чакат своята възможност с години!




Цените за разходка с гондола са фиксирани и струва 90 евро.
В една гондола могат да се качат само двама за романтично пътуване, предлагат се шампанско и песен от гондолиера. Могат да се качат до 6 човека. 


Неслучайно наричат Венеция град на мостовете. В нея има 417 надводни конструкции, 300 от които са направени от камък, 57 – от дърво и 60 – от ковано желязо. При това 72 местни моста са собственост на частни лица.



Започнахме обиколката до един от най-известните мостове в града.
Моста на Въздишките.


Мостът на въздишките (Bridge of sighs) е закрит мост направен от бял варовик. Има малки прозорчета с каменни решетки. Той минава над Rio di Palazzo и свързва старите затвори със стаите за разпити в двореца на дожите. Мостът е проектиран от Антони Контино (племенника на архитекта, построил моста Риалто). Построен е през 1602г.


Гледката към Венеция през прозорчетата на моста на въздишките било последното нещо, което осъдените виждали преди да бъдат затворени. Името си моста получил от Лорд Байрон през XIX век, именно защото затворниците въздъхвали когато съзирали красотата на Венеция и осъзнавайки, че я виждат може би за последен път. 


Легендата разказва, че любимите ще бъдат дарени с вечна любов и блаженство, ако се целунат в гондола под моста на въздишките.


Ние само се снимахме, решихме, че и така сме си добре с любовта.. ;)

Не пропуснахме и Мостът Риалто (Rialto bridge)е истинското сърце на Венеция. 
Сегашната му структура е построена за 3 години в периода 1588 – 1591г. Той напълно замества предишните мостове, построявани там. Мостът Риалто е бил единствения начин да прекосите Канале Гранде пеша, преди да се построи моста Академия през 1854г.


 Арката на моста Риалто е 7,5м и е била проектирана така, че да могат лодките да минават отдолу. Масивната структура на Риалто е направена от 12 000 дървени колони, които в продължение на 400 години го поддържат. 


Мостът има три алеи: две от страната на външната балюстрада и една , по – широка, която минава между две редици магазини, от които можете да си закупите бижута, ленени изделия, стъкло от Морано и други предмети за спомен. 
Минахме под моста и с корабче, невероятно!




Освен с гондола по Гранде канале може да се премине с водно такси и воден транспорт на Венеция.
Ние се качихме на водния транспорт, добре, че избрахме него, защото по време на пътуването отново леко преваля.
Ето и малко снимки от пътуването по Гранде Канале.


 Единият край на канала води до лагуна близо до жп гарата Санта Лучия, а в другия си край води до малък залив с име Сан Марко. 



 Между двата си края канала образува буквата „S”. Дължината му е 3 800м, а широчината му варира от 30 до 90м. Средната му дълбочина е около 5м. 



По бреговете на Канале Гранде има повече от 170 здания.





 Повечето от които датират от XII и  XVIII в. и демонстрират богатство и просперитет.


Благородническите семейства са харчели огромни суми, за да покажат богатството си чрез своите дворци. Интересни са дворците Барбаро, Дарио, Фоскари и др.







Тук се намира и известната базилика Санта Мария дела Салуте.


Базиликата Санта Мария дела Салуте (Santa Maria della Salute) е римокатолическа църква и малка базилика, разположени в областта Дорсодуро. Често са наричани само с името Салуте. 
Салуте е огромна, осмоъгълна сграда с два купола и две изключителни камбанарии от задната страна на зданието. Построена е върху 100 000  дървени кола. Конструирана е с камъни от Истрия и марморино (венециански тухли, покрити с мраморен прах). На върха на фронтона се намира статията на Дева Мария, в чиято чест е построено и зданието. На фасадата на базиликата има статуи на различни светци. 




Интериорът осмоъгълен с 8 изключителни параклиса на всеки ъгъл. Трите олтара, които се намират отдясно на главния вход, са украсени със сцени от живота на Дева Мария. Третият олтар отляво е творение на известния творец Тициан. 


След прекрасната разходка по Канале Гранде успяхме да разгледаме и базиката.
Сякаш никоя базилика не може да се сравни със Сан Марко!



Катедралната базилика „Сан Марко” e най-величествената от 129-те църкви на Венеция.
Тя се намира на площад „Сан Марко”. 



Нейната история започва преди построяването ѝ – през 829 г., когато венециански търговци открадват мощите на евангелиста Марко от Египет и ги пренасят във Вененция. 
Оттогава светецът е обявен за покровител на града, а три години по-късно е осветена и базилика в негова чест. След пожар през Х век, тя е построена наново, по подобие на църквата “Дванадесетте апостоли” в Константинопол – трикорабна, с пет купола, във византийски стил. В годините на възход на Венецианската република всеки кораб, който акостирал в града, е бил задължаван да дари скъп подарък на катедралата.




  
 Друго безценно произведение на изкуството е прочутата бронзова квадрига, или   скулптурата на 4 бронзови коня, известна като „Венецианските коне”, дело на древногръцкия скулптор Лизип от IV век пр.н.е. 
Оригиналът се намира в музея на базиликата. 



Сред най-ценните богатства тук е Златният иконостас – „Pala d'Oro”, който можете да видите зад олтара на катедралата. Иконостасът е украсен с повече от 2000 скъпоценни камъка, инкрустирани в злато, и символизира богатството, което хората са получили от Бога. 


На него са изобразени сцени от живота на Исус Христос, Богородица и Свети Марко. 


Копие на конете  е разположено на терасата на „Сан Марко”, откъдето се открива невероятна гледка към площада .



Посетихме терасата на базиликата.
Гледката е невероятна, вижте сами!


Гледката към лагуната е неописуемо красива.
Вижда се библиотеката, часовниковата кула.
До нея е библиотеката.


От ляво се разкрива и Двореца на Доджите.


Dodge's Palace е готическо здание, дворец, който в миналото е бил резиденция на дожите. Две от фасадите му гледат към Венецианската лагуна и площада Сан Марко. Арките на двореца придават един много интересен ефект на сградата.



През 1574г. дворецът бил разрушен. Било взето решение да се запазят оригиналните готически черти на сградата. 
Дворецът на дожите е превърнат в музей. Вътре посетителите могат да видят картини на Тинторето и Паоло Веронезе, които величаят Венеция.






Идва ред и на Площадът Сан Марко е ограден от трите си страни със сградите Procuratie. От лявата му страна лежи Procuratie Vecchie, а от дясната – Procuratie Nuove. 


Те са свързани от Ала Нуовисима – новото крило или както още го наричат венецианци – Ала Наполеоника. Тя е построена от френския император още в началото на деветнадесети век.




В непосредствена близост до базиликата се намира часовниковата кула Торе дел Орологио. Една от най-оригиналните сгради с венецианска архитектура още от ранния Ренесанс. Скъпоценният механизъм на часовника е наскоро възстановен. На терасата на върха на кулата двете фигури, в тъмен бронз, изпълняват своя ритуал на всеки час. Техният спектакъл е гледка, което трябва да видите, затова изчакайте до следващия кръгъл час.


 Зодиакалният часовник се издига над арката, която води към малките улици в сърцето на Венеция с отрупани осветени витрини със сувенири, карнавални маски, стъкло от Мурано. Кулата и най-вече зодиакалният часовник – шедьовър на технологията за времето си, всъщност са съществена част от имиджа на Венеция.


За него не се знае много, защото началото му се крие някъде в средата на 13-ти век. Повече от шест столетия този часовник е следил живота и историята на града, отброявал е минути, вълни, кораби, любови… На всеки кръгъл час безотказният му механизъм е озвучавал с гонга си всеки един отминаващ час от живота на венецианци. Но идва 1902 година, когато часовника се чупи, а кулата се срутва изцяло, венецианци, така ревностни към богатствата на своя град и своя любим часовник, го възстановяват. Кулата се изправя отново твърде бързо, но за съжаление за ремонт на часовника трябва много време. А и старите майстори, които са го сътворили през 13-ти век сякаш не са предали занаята си… Сверяването на механизма се оказва почти непосилна задача. Каквото и да се направело – все се получавало разминаване в зодиите с 1 или 2 дни. В крайна сметка, след дълги усилия и привличане на майстори от различни краища на Европа, през 1912 Зодиакалният часовник отново тръгва в редовния си вековен ритъм.




Не пропускайте гледката от базиликата, неповторима е!




Имахме цял ден във Венеция и не стигна да видим всичко.
Ето още малко снимки от тесните улички и светлите витрини.







 Можете да си закупите типичната за Венеция маска, има ги навсякъде.





Въпреки, че посетихме Венеция през Декември и според много хора не е добро решение.
На мен ми хареса и беше чудесно, дори препоръчвам да я посетите извън сезона.
През този период няма комари, няма типичната миризма на канали, няма и тълпи от туристи, с които няма да можете да се разминете по тесните улички.
Имахме чудесен екскурзовод и перфектно организирана програма.
Много съм доволна от агенцията, с която пътувахме!


Когато тръгнахме вечерта от нощна Венеция се почуствах благословена, че успях да стъпя в този невероятен град, обещах си тайно, че отново ще се върна.
Каквото и да чуете, прочетете за Венеция, че е клише, че не е хубаво и т.н... поставете си за цел да се уверите сами, какъв град е!

Ако харесвате рецептите ми, може да ми помогнете да ги популяризираме като ги споделите.
Каня ви, да се присъедините към кулинарната  група "Домашни вкусотии" или се абонирайте за видео канала ми ето ТУК !
Можете да ме последвате и  в Инстаграм- ТУК!
Споделяйте вашите вкусотии или използвайте #домашнивкусотиистеди!
Заповядайте и в страницата ми Теодора Титова- "Домашни вкусотии" !
Благодаря ви !


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...